Анонимните коментари в Интернет – чия е отговорността?


Свободата на медиите у нас е под огромен въпрос. Решението на ЕСПЧ индиректно спомага за задълбочаването на тази тенденция, като поощрява използването на филтри или системи, които автоматично и без никакъв мотив изтриват коментари. Изказва се и съмнение във възможността да се създаде достатъчно прозрачна система за контрол на мненията в интернет. Задава се въпросът как ще бъде убедено обществото в това, че заедно с коментарите, които са действително обидни и клеветнически, подканващи към насилие и дискриминация, няма да се премахват и такива, които не са противозаконни. Заявените опасения са свързани с възможността собствениците на онлайн медиите да толерират манипулиране на мненията на читателите. Потенциал за такова недобросъвестно модериране на коментарите се съзира в три направления – когато читателите изразяват позиция различна от редакционната политика, насочена срещу определени корпоративни интереси, свързани със собственика на сайта или срещу правителството. В решението на ЕСПЧ може да накара много интернет портали да закрият секциите си за коментари, за да избегнат риска да бъдат съдени за тях. В случай, в който сайт публикува балансирана и издържана статия, той може да бъде санкциониран за това, че е осигурил платформа, на която всички потребители могат да изразяват мнението си по важни обществени въпроси. Именно разгорещените онлайн дискусии, които иначе не биха се случили, ако същата новина бъде публикувана от традиционните медии, са едно от големите предимства на интернет порталите. Като следствие на решението Delfi може скоро да настъпи моментът, в който големите платформи за блогове като Blogspot, Tumblr или Wordpress ще бъдат съдени за публикации в лични блогове, администрирани от тях. Резултатът от всичко това бива определен като удар по свободата на изразяване онлайн и причина за свеждане до минимум на възможностите да се случват потенциално важни обществени дискусии във виртуалното пространство.  Такива проблеми разглежда и Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В него Комисията е застъпила мнение, сходно с това на ЕСПЧ по делото Delfi AS v. Estonia. КЗД се произнася след самосезиране по казус, в който интернет сайт публикува новина за нападение над индийски дипломат в София. Обективността на информацията не е поставена под въпрос. Под новината са публикувани 20 коментара от читатели, подписали се с псевдоними и не принадлежащи към персонала на сайта. Част от мненията са квалифицирани от Комисията като открито расистки с подигравателен и унизителен контекст. Друга част според КЗД призовават към омраза, вражда и насилие на расова основа. Комисията приема, че собственикът на сайта не е предприел мерки за непубликуването на коментари с горепосочения характер, съставляващи тормоз на расова и етническа основа и с това е подпомогнал извършването на актове на дискриминация от отделните автори на коментарите, поради което носи отговорност съгласно чл. 8 от ЗЗДискр. Сайтът е наказан с имуществена санкция и му е предписано да отстрани част от коментарите под новината. В своето Решение № 267 от 25.11.2010 г. по преписка № 224/2009 г. КЗД приема, че е допустимо понасянето на материална отговорност от онлайн медия за мненията на читателите й в определени случаи. Постановява се, че публикуването на коментари в интернет сайт води до тормоз на расова и етническа основа при кумулативното наличие на три предпоставки. На първо място интернет сайтът трябва да е с неограничен достъп. Втората предпоставка е при отварянето на страницата новинарският текст да се вижда едновременно с коментарите. Така те могат да бъдат прочетени заедно с новината и могат да се възприемат като нейно допълнение, без да е нужно читателят да се регистрира в сайта, за да ги прочете. Последната предпоставка е публикуваните коментари да имат унизително и подигравателно дискриминационно съдържание и да призовават към омраза, вражда и насилие срещу личността в зависимост от нейната принадлежност към отделна раса, етнос или група, идентифицирана по убеждение. Прави се извод, че когато са налице тези предпоставки сайтът, е допуснал тормоз, като е пренебрегнал верността към общочовешките ценности за мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост и трябва да му бъде наложена имуществена санкция. КЗД приема за допустимо ограничаването на свободата на словото онлайн, посредством ангажиране на материална отговорност на сайт за публикувани от читателите му коментари, при определени обстоятелства. Подобно мнение е изказано от ЕСПЧ по делото Delfi AS v. Estonia. Ако тази тенденция бъде продължена през следващите години можем да станем свидетели на засилващ се натиск върху свободното изразяване на мнение в интернет.  



«Назад
 

Анонимните коментари в Интернет – чия е отговорността? Анонимните коментари в Интернет – чия е отговорността?