Какво трябва да знаем за издръжката


                                          Какво трябва да знаем за издръжката    

 
Върховният касационен съд постановява, че за нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с обикновените условия на живот за тях, се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Също така, двамата родители дължатиздръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.Решението за присъждане на издръжка е несправедливо, както когато определената издръжка не отговаря на нуждите на непълнолетното дете за осигуряване условия на живот, необходими за неговото развитие, така и когато не са съобразени възможностите и материалното състояние на всеки от родителите.От друга страна, задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно. Не може да се настоява за присъждане на издръжкавъв всички случаи, нито във високи размери, без да се вземат предвид възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот във всеки конкретен случай.Съдът счита, че по-големите възможности на родителите обуславят и присъждането на издръжка в по-голям размер. Също така, предявяването на иск за оспорване на бащинство или майчинство не е основание за спиране на делото по иска за издръжка на детето, защото баща на детето до влизане в сила на решението по иска се счита съпругът на майката.Съдът установява, че имуществото, притежавано от нуждаещото се от издръжка дете, което не носи доходи, не следва да се взема под внимание при преценката на обстоятелството дали нуждите могат да се задоволят чрез трансформация на това имущество. Ненавършилото пълнолетие дете не е длъжно да отчуждава това имущество, за да се издържа, за разлика от другите нуждаещи се. Същата хипотеза е налице и когато този, който търси издръжка, притежава само имот, който е необходимото му жилище. Той не е длъжен да го отчужди, за да се издържа.Поддържа се и че нуждата според чл. 142 СК е основание за възникването на правото на издръжка. Така, когато детето получава пенсия, стипендия или е настанено в интернат, полуинтернат с пълна или частична държавна издръжка или във връзка с подготовката му за общественополезна дейност работи и получава трудово възнаграждение и др., тези средства също определят дали детето е нуждаещо се отиздръжка.Върховният съд пояснява още, че родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие. Това произтича от основното им задължение да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало децата могат да работят. В допълнение, върховните съдии поддържат становището, че нетрудоспособността и невъзможността за издържане от имуществото, определени като предпоставки за право на издръжка в чл. 139 СК, трябва да съществуват обективно и кумулативно, за да се породи това право.Върховният съд определя още, че е допустимо споразумение между родителите, при което всеки родител се съгласява да издържа това дете, което е при него, без да заплаща за другото дете, което живее при другия родител. Това не засяга правото на децата да ползват издръжка, а се отнася само до изпълнението на задължението /чл. 73 ЗЗД/. Във всички случаи съдът е длъжен да преценява споразумението с оглед децата да не бъдат лишени от пълна издръжка и да не се накърняват техните интереси.Съдът постановява още, че невъзможността да се дава издръжка не погасява правото на издръжка изобщо и завинаги, а само за времето, докато тя продължава. Нещо повече, лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят, не се освобождават от задължението да даватиздръжка. Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства, които са от значение за случая. При възразяване, че е обективно невъзможно да дават издръжка, лицата са длъжни да установят причините извън тяхната воля, довели до тази невъзможност. В този смисъл е и становището, че намалението на доходите вследствие намерение да не се дава издръжката или заемане на работа, несъответстваща на квалификацията, не се счита за основание за изменяване размера на издръжката в по-малък от установения първоначално. Съдът допълва, че трудоспособните родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка, плащана им от техните родители, не се освобождават от задължението за издръжка на своите деца.Още една хипотеза, разгледана от върховните съдии е по отношение правото на издръжка на непълнолетен, встъпил в брак. Съдът е на становище, че в тези случаи правото на издръжка не се погасява, а преминава от родителите към съпруга на непълнолетния, ако той е пълнолетен и трудоспособен или има имущество, от което да се издържа. Ако самият той е непълнолетен и нетрудоспособен или няма имущество, от което да се издържа, задължението за издръжка остава по реда на чл. 140 СК.
 
 
 


«Назад
 

Какво трябва да знаем за издръжката Какво трябва да знаем за издръжката