Неплатежоспособността е обективна невъзможност да се изпълняват задълженията


Според съдебната практика началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността.
Релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор или към отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само фактът на спирането на плащанията, а и причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не за резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника за изпълнение, включително при оспорване вземането на кредитора.
 
 


«Назад
 

Неплатежоспособността е обективна невъзможност да се изпълняват задълженията Неплатежоспособността е обективна невъзможност да се изпълняват задълженията