Отказ от наследство


Същност на процедурата

Отказът от наследство, както и приемането на наследство, са едностранни волеизявления. Отказът от наследство е едностранен акт, който изрично трябва да бъде направен с писмено заявление (молба) пред районния съдия, в района на който е открито наследството. Вписва се в особена книга за приемане и отказ от наследство. С отказ от наследство наследникът се дезинтересира от включените в него права и задължения. Затова и съгласно  Закона за наследството не е допустим отказ от наследство направен под условие (например в полза на част от другите наследници), за срок или за част от наследството. Втората хипотеза, при която наследник може да се откаже от наследството е когато е призован към наследяване. По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в специалната книгата. Молбата за вписване на отказ от наследство е писмено изявление, отправено до районния съдия, в района на който е открито наследството (а то се открива в момента на смъртта и по последното местожителство на починалия, с което се заявява отказа на целия дял от наследството, който е определен по закон за молителя (а не на отделни обекти от наследствената част). Нотариална заверка на отказа от наследство Независимо, че не е законово регламентирано. Нотариалното производство може да се извърши от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване, тоест при избора на нотариус е без значение адресът на наследника, чийто подпис ще се удостоверява или мястото, където е открито наследството.  Особени хипотези 1/ Когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване. 2/ Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверяват подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, представени от български граждани (чл. 84 от ЗННД).

 



«Назад
 

Отказ от наследство Отказ от наследство