Поръчителство


Договор за поръчителство Договорът за поръчителство не е съглашение между длъжник и поръчител, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Законът не изисква съгласие на длъжника за поемане на поръчителство. Върховните съдии са категорични, че при всички случаи договорът за поръчителство следва да съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството. Съгласно чл. 146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора. В този случай той придобива правото да събере от длъжника онова, което е изплатил срещу задължението на същия към кредитора, като се възползва от обезпеченията, които е имал последният. Поради основната характеристика на договора за поръчителство на акцесорен договор, по силата на който едно лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице, в практиката на ВКС се приема, че същият няма характер на търговска сделка. Договорът за поръчителство не е съглашение между длъжник и поръчител, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Законът не изисква съгласие за длъжника за поемане на поръчителство. Законът не изключва дори възможността да се поръчителствува въпреки несъгласието на длъжника. Като всеки договор, и договорът за поръчителство трябва да съдържа необходимите реквизити-страни, предмет, постигнато съгласие, като писмената форма е условие за неговата действителност. При всички случаи договорът за поръчителство следва да съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството. Липсата на конкретни данни за наличие на действително задължение на третото лице към кредитора и сделката, от която произтича това задължение, води до неопределеност и на предмета на договора за поръчителство, чието основно предназначение е да обезпечи изпълнението на главния дълг и затова трябва да е налице яснота относно престацията на поръчителя, която трябва да е предварително определена и известна. Когато такива данни в договора за поръчителство липсват, това е и основание за неговата недействителност. Встъпване в правата на кредитора Ако задължението е съществувало, той [поръчителят] получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му. Според чл. 138, ал. 1 ЗЗД, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнението на негово задължение, затова поръчителят отговоря по самостоятелно правоотношение с кредитора и плаща свой, а не чужд дълг. Поръчител, който заплати дълга, придобива вземания срещу длъжника. При частично изпълнение регресните права на поръчителя няма да бъдат в пълен обем. Регресното вземане на поръчителя спрямо длъжника по главния дълг възниква с първото извършено плащане. От този момент той става кредитор на длъжника на лично основание за свое вземане. Вземането на поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор, както по своето основание и по момента на възникването, а в някои случаи и по размера си. То винаги има за свое основание изпълнението на чуждо задължение.



«Назад
 

Поръчителство Поръчителство