Адвокат Юлия Данова данъчно право

гр. Варна

                                           
 
Данъчното право не е самостоятелен правен отрасъл, а е част от финансовото право с оглед на това, че няма собствен предмет и метод на правно регулиране. Предмет на данъчното право са част от обществените отношения, уредени от финансовото право, а методът е властнически. Данъчното право се занимава с обществените отношения по повод разпределение на националния доход и постъпването на парични средства в държавния бюджет – това са отношения, които имат паричен характер – т.нар. същински отношения. Друг вид отношения са т.нар. несъщински (организационни) отношения – те възникват по повод на законосъобразното развитие на данъчните правоотношения, за което са създадени специални контролни норми и органи.
 
Характеристика:
 
  • те са публично правни отношения, възникват, развиват се, променят се и се прекратяват при и по повод осъществяването на държавна дейност;
  • винаги единият от субектите /участниците/ на правоотношението е държавата със съответен орган (НАП);
  • тези отношения съществуват като правни отношения (развиват се само въз основа на правни норми и принципно имат паричен характер, с изкл. на организационните отношения).
  • Метод на правно регулиране – винаги властническия метод, което изключва наличието на диспозитивни норми.
  • Данъчните органи действат в условията на обвързана компетентност, а актовете им имат декларативно действие.

 

Сравнение с други правни отрасли:
 
  • конституционното право – двата отрасъла са публично правни. В Конатитуцията има правни норми, съдържащи основата на данъчното право /чл.60 К – задължението на гражданите да плащат данъци, които трябва да са законово установени и съобразени с доходите и имуществото на лицата/. Тя урежда законите. Различията са в предмета на правно регулиране – конституционното право урежда устройството и формата на държавно управление и основните обществени отношения;
  • административно право – различието е в предмета на правно регулиране – при данъчното право са предимно парични отношения, а административното право не се занимава с разпределението на националните доходи;
  • гражданско право – тук различията са и в предмета и в метода на правно регулиране. Данъчното право не се занимава с лични и неимуществени отношения; в гражданското право субектите на правоотношението са равнопоставени, докато в данъчното право единият е винаги държавата в лицето на свой орган.

 

Данъчното право  си взаимодейства с другите правни отрасли, като взаимства или препраща към тях.
Познати са няколко групи съотношения:
 
  • възможно е данъчната норма да се приложи самостоятелно /без други ПН/;
  • по-често се прилага при развило се друго правоотношение друга ПН – за юридически факти могат да послужат например развило се правоотношение от ГП /покупко-продажба – следва да се плати ДДС/;
  • процесуални правоотношения – ДОПК препраща към ЗАП, при наказания – към ЗАНН;
  • при плащането на данъци няма нуждата от разрешение – възможно е от прилагане на данъчна ПН в последствие да се приложи друга ПН /пример – съсобствен имот, за който единият от съсобствениците плаща целия дължим данък. В последствие той може да поиска от другите тяхното дължимо/.

 

Източници на данъчното право – от ФП.
Видове източници:
 
  • Конституцията – в нея са основните принципи на данъчното облагане – чл.60 – той няма пряко приложение и за целта трябва да се създадат съответните закони, чл.84, т.3, т.13 – правомощие на НС да определя данъците и да дава финансова амнистия; чл.98, т.12 – правомощието на президента да опрощава данъци.
  • Данъчни закони – ЗКПО, ЗМДТ, ЗОДФЛ, ЗАкцизите, ДОПК, ЗДДС;
  • Подзаконови нормативни актове – от принципа за законоустановеност на данъците следва, че те не могат да предвиждат и изменят елементи от данъчните задължения. Не са източници на данъчното право писмените указания на министъра на финансите и на изпълнителния директор на НАП по прилагане на данъчните закони. Те изразяват виждането за уеднаквяване на практиката по данъчните закони и са вътрешно служебни актове, а не нормативни.
  • Отделни правни институти, общи за правото – привилегии (чл.136 ЗЗД), солидарната отговорност (чл. 722 ТЗ).
  • Международни договори – специална категория, които ограничават правомощията на държавите по облагането на едни и същи данъчни субекти за едни и същи обекти – спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (за тях се прилага чл.5, ал.4 от К – имат предимство).
  • Практиката на съда – на КС, който обявява противоконституционността на данъчни закони и решенията на петчленен състав на ВАС за отмяна на подзаконови актове, противоречащи на закона. /реш. №3/1996г. на КС и реш.№190/1996г. на ВАС – според тях законодателната власт за определяне на данъците не може да се отдаде на други държавни органи освен чрез закон, а данъка може да съществува във всички негови елементи – обект, субект, данъчна единица, ставка и т.н и те също са определени със закон.

 

Адвокат Юлия Данова

 

9010, Варна

ул. "Христо Ботев" 8, ет.4, офис 5

Моб: +359 (0) 895 64 59 40

Сайт: адвокатварна.bg

Ел.поща: iulia.danova@abv.bg

 

 

Адвокат данъчно право Варна, безплатни правни консултации Адвокат Варна данъчно право, Юлия Данова практикува в областта на данъчното право, предлага безплатни правни консултации, адвокат Юлия Данова предлага и процесуално представителство в данъчния процес