Деветима съдии стажуваха в Регистратурата на Европейския съд по правата на човека


Деветима съдии стажуваха в Регистратурата на Европейския съд по правата на човека по проект "Подкрепа за Висшия съдебен съвет, свързана с изграждането на капацитет и подобряване на ефективността на съдебната система", реализиран от Висшия съдебен съвет, финансиран по Норвежкия финансов механизъм 2009-2014. Какви са приликите и разликите между стажа им в Регистратурата и работата им в българските съдилища и с какво стажът им подобрява съдийското ежедневие, научаваме от Галя Русева, Ивайло Иванов, Чавдар Димитров, Ирина Ганева и Васил Панайотов.
 
 
Как научихте за възможността да участвате в стаж в Регистратурата на Европейския съд по правата на човека и какво Ви мотивира да кандидатствате?
 
Галя Русева: Стажът в Регистратурата на ЕСПЧ е част от проекта, осъществяван с подкрепата на Норвежкия финансов механизъм, целящ повишаване компетентността на българските магистрати в областта на прилагането на стандартите на Съда в Страсбург в процедурите по защита на човешки права и свободи. Самият проект, както и възможността за участие на български магистрати като стажанти в Регистратурата на ЕСПЧ, бяха публично оповестени на сайта на ВСС още през пролетта на 2013 г., когато започна и набирането на кандидатури за първата група магистрати, които следваше да заминат на стаж в ЕСПЧ. Проектът предоставяше една изключителна възможност за одобрените кандидати да се запознаят с функционирането на ЕСПЧ като институция и с практиката на Съда в Страсбург по тълкуването и прилагането на принципите на Конвенцията. Това именно ме мотивира да кандидатствам за стаж по проекта.
 
Ивайло Иванов: За тази възможност научих от обявлението, публикувано на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Подадох документи и след проведен подбор от страна на Регистратурата на ЕСПЧ, включващ решаване на писмен казус и интервю, бях сред одобрените кандидати. По отношение на мотивацията за кандидатстване – винаги съм искал да видя нещата отвътре, от "кухнята". Представата на българските магистрати, а въобще и на българските юристи, за Съда е малко или много абстрактна. Липсва яснота по отношение на начина на работа на тази институция. Образът й сякаш няма ясен контур. Всъщност се оказа, че вътрешната организация на Съда в Страсбург е далеч по-разбираема за българските съдии, отколкото си бях представял. Европейският съд по правата на човека е преди всичко съд, макар и международен - със своите вътрешни правила за разпределение на работата  на съдиите и служителите, със своя деловодна програма, срокове по делата и т.н.
 
Какви бяха преките Ви задължения в Регистратурата на ЕСПЧ и доколко те се различаваха от работата Ви като съдия?
 
Чавдар Димитров: Преките ни ангажименти наподобяваха повече задачите на съдебния помощник в българската съдебна система и се изразяваха най-общо в подготовка на мотивирани писмени становища, които след одобрението им биват отправени от докладчик от регистратурата на съда до едноличния съдебен състав, компетентен да обяви жалба срещу Р. България за явно неоснователна. Участвахме в подготовката и на становища за образуване на съдебни производства във формат комитет, състав или разширен състав. Наред с това бяхме ангажирани с изготвянето на правни становища по приложението на закона и установената съдебна практика в България по въпроси от съществено значение за дела срещу други държави членки, както и в изработването на Английско-Български и Българско-Английски речник с утвърдените правни термини от Конвенцията и съдебната практика на ЕСПЧ.
 
Ивайло Иванов: Задълженията ни в Регистратурата на Съда бяха свързани основно с изготвянето на проекти на съдебни решения по допустимостта на жалбите, подадени срещу Република България. Някои от поверените ни дела разкриваха значителна правна и фактическа сложност още на плоскостта на националното законодателство и съдебна практика. Оплакванията по жалбите обаче следва да се разглеждат през призмата на критериите за допустимост по Конвенцията. Да се опиташ да "избягаш" от преценката си на национален съдия  за обоснованост на жалбата и правилност на постановените в националното производство съдебни актове беше, поне в началото на нашата работа, истинско предизвикателство. Подобно смесване на компетентностите на националните съдилища и на ЕСПЧ всъщност често се допуска от самите жалбоподатели или техните процесуални представители. Не случайно едно от най-често срещаните основания за недопустимост на жалбите е свързано с класифицирането им като такива от т.нар."четвъртоинстанционен тип". ЕСПЧ не е наднационален касационен съд, който може да отменя решенията на националните съдилища или да пререшава вече разгледани от тях спорове и това следва от чл.19 от ЕКПЧ, който дефинира предоставената му компетентност по следния начин: "…да осигури спазването на задълженията, поети от Βисокодоговарящите страни съгласно Конвенцията и Протоколите към нея.".
 
Освен работата по изготвянето на проекти на решения по допустимост по жалбите ни беше възлагано и подготвянето на доклади по конкретни въпроси на българската правна теория и съдебна практика. Подобни доклади се изготвят от различните звена на Регистратурата на Съда и се ползват при подготовката на сравнителноправни изследвания по дела от особена важност, обикновено разглеждани от Голямата Камара на Съда. Подготвяхме и преводи на жалби, изготвени на български език, но подадени срещу други държави - страни по Конвенцията. Обикновено такава е ситуацията, когато български граждани, живеещи в чужбина, подадат жалба срещу държавата, в която живеят. Взехме участие и в изготвянето на кратък английско-български речник на основните понятия, с които Съдът борави в решенията си.
 
Доколко стажът обогати знанията Ви относно приложението на разпоредбите на Европейската конвенция по правата на човека и практиката на ЕСПЧ?
 
Галя Русева: По време на стажа ни в Регистратурата имахме възможност да се включим в различни специализирани модулни обучения по основни текстове на Конвенцията. Запознахме се с водещите решения на Съда в Страсбург по тези текстове. Тези решения формулират принципни положения и придават конкретно съдържание на съответните разпоредби на Конвенцията и протоколите към нея. Имахме възможност да проследим и как тези принципни положения се пренасят върху конкретни факти и да си обясним защо решенията на ЕСПЧ, които понякога ни изглеждат "странни", всъщност почиват на утвърдени и проверени принципи, имат своята логика и държат сметка за редица политически, социални, културни и др. обществени отношения. Затова смятам, че опитът, който придобихме по време на този стаж, е изключително ценен и полезен.
 
Чавдар Димитров: Безспорно работата в регистратурата на ЕСПЧ е утвърденият на международно равнище формат за популяризиране на дейността на Съда и повишаване на експертните знания на юристи от държавите-членки. В това отношение този стаж следва утвърден от Съвета на Европа и ЕСПЧ формат, даващ положителни резултати за редица държави-членки от десетилетия и е гарантирано най-добрата форма за обогатяване на професионалните познания по приложението на Конвенцията и практиката на ЕСПЧ.
 
Ирина Ганева: Отделно от пряката работа, която ми бе възложена, се включих в редица обучения относно съдебната практика по отделните членове на Европейската конвенция за правата на човека. Всяко от тях беше изключително полезно, защото се ръководеше от работещи в Съда юристи, които изискваха от нас предварително запознаване с материалите, по които се провеждаха уъркшоповете и по този начин всички участници се включвахме активно в дискусиите. Запознавайки се със съдебната практика на ЕСПЧ, постановена по жалби срещу други държави и обменяйки информация с колегите съдии от тези държави, разширих познанията си и за техните национални законодателства и съдебни процедури.
 
Считате ли, че придобитите знания ще бъдат приложими в ежедневната Ви работа като съдия?
 
Чавдар Димитров: Това е безспорно. Съветът на Европа и по-късно ЕСПЧ са създадени в следвоенна Европа именно с цел да възстановят и утвърдят върховенството на закона след неговото дискредитиране през двете световни войни. Ние сме част от същата тази Европа и гарантиране върховенството на закона е основна цел на ежедневната ни професионална дейност. Всяко едно решение на ЕСПЧ, не само срещу собствената ни държава, но и срещу всяка от останалите страни-членки, установява или утвърждава правни стандарти които са задължителни за нас и чието незачитане гарантира бъдещи санкции срещу държавата ни. В този смисъл основна цел на българските магистрати е провеждане на правосъдие, съобразено с практиката на ЕСПЧ. Като административен съдия мога да посоча, че едно от най-актуалните и цитирани решения в работата на моите колеги в момента е пилотното решение Нешков и др. срещу България, постановено миналата година, което се налага да прилагаме в ежедневната си работа по ЗОДОВ. 
 
Ирина Ганева: Когато си тръгвах от Страсбург, част от колегите в ЕСПЧ ме питаха дали оттук нататък ще прилагам Конвенцията в пряката си работа като съдия. Отговорът ми беше, че всъщност съдиите в България прилагаме ежедневно Конвенцията, защото това е система от принципи, залегнала в националното законодателство и гарантираща на лицата достъп до съд, равни права и върховенство на закона. Знанията, които придобих по време на едногодишния стаж в Страсбург, ми дават допълнително възможност да свързвам националните законови разпоредби с тези на Конвенцията и да ги тълкувам в духа на практиката на ЕСПЧ. В този смисъл отговорът е да, практиката на Съда в Страсбург е приложима в работата на всеки съдия
 
Васил Панайотов: Да, тъй като не малка част от практиката на Съда касае процесуални нарушения, които извършваме в ежедневната си работа при разглеждане на делата в заседания. Много от принципите, изведени от текстовете на Конвенцията се съдържат и в нашите процесуални закони – например основни начала в ГПК – глава втора. Всъщност във всяко съдебно заседание и при разглеждане на всеки казус, съдиите прилагат съзнателно или не Конвенцията.
 
Как бихте споделили придобитите по време на стажа знания с колегите си съдии?
 
Галя Русева: Вече имах възможност да помогна на колеги от съда, в който работя, по техни висящи дела. Освен това, наскоро стартира магистратският онлайн форум за права на човека, по който всички съдии, осъществили стаж в Регистратурата на ЕСПЧ, сме модератори. Чрез тази публична платформа се надявам да имаме възможност да представим на по-широк кръг от колеги вижданията ни по въпроси, които ги вълнуват в ежедневната им работа.
 
Ивайло Иванов: Това може да стане по различни начини. Като се започне от неформални разговори с колеги от Русенския районен съд по принципни въпроси във връзка с приложението на ЕКПЧ, каквито провеждам почти ежедневно, през организирани на местно ниво семинари, до обучения за магистрати от цялата страна, организирани от Националния институт на правосъдието. Считам, че изключително полезен в това отношение би бил и онлайн форума за обмен на информация между българските магистрати в областта на правата на човека и практиката на ЕСПЧ. 


«Всички новини
 

Деветима съдии стажуваха в Регистратурата на Европейския съд по правата на човека Деветима съдии стажуваха в Регистратурата на Европейския съд по правата на човека