Бившият ви работодател не може да ви ограничи да работите за конкурентите му


Относно някои клаузи в трудовите договори – клауза за конфиденциалност и клауза за неизвършване на конкурентна дейност

 
Въпросът за забраната на работника или служителя да работи за конкурент на работодателя си след напускане е широко обсъждан както в теорията, така и практиката. ВКС е постоянен във виждането си за недействителността на клаузата, уреждаща такава забрана.
При сключване на трудовия договор работодателят се стреми да защити в пълна степен интересите си. Поради това често в договорите се включват клаузи, задължаващи работниците или служителите да пазят служебна тайна, като в противен случай ще носят отговорност. За да може да търси отговорност от тях обаче, работодателят трябва предварително да е изяснил изрично и изчерпателно какво точно се разбира под служебна тайна. Изложено е виждането, че понятието за служебна тайна от части се покрива с понятията за производствена или търговска тайна, но не съвпада с тях, защото е с по – широк обхват. Посочените понятия са определени в Закона за защита на конкуренцията, според който това са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Според автора неправомерното разпространение на служебна тайна може да бъде определено като тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което може да послужи и като основание за дисциплинарно уволнение. Поради това е дадена и препоръка към работниците и служителите да спазват стриктно задълженията си и да бъдат лоялни към работодателя като не разпространяват конфиденциална информация както по време на трудовите си правоотношения с него, така и след прекратяването им.
По отношение на уговорката служителят да не постъпва на друга конкурентна работа в продължение на две години съдът е приел, че е недействителна, тъй като не може да бъде клауза, включена в трудов договор, след като касае ангажиране на отговорност на служителя при наличие на прекратени трудови правоотношения с работодателя. Поддържа се също, че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна на служители за определен срок след прекратяване на трудовият им договор е в нарушение на конституционно признатото право на труд съгласно нормата на чл. 48, ал. 3 КРБ, където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. При това работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещето престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Клаузата в трудовия договор, с която служителят се е задължил да не упражнява конкурентна стопанска дейност няма правна стойност, защото противоречи на закона - чл. 8, ал. 4 КТ, предвид недопустимостта на отказ от лично право на труд, утвърдено и в Конституцията. По тази причина не се дължи и обезщетение на работодателя, ако след прекратяване на трудовия договор служителят в продължение на определен срок постъпи на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с дейността на бившия работодател.
 
Препоръки
 
1. Спазвайте стриктно задълженията си и специално тези, които са свързани с лоялността към работодателя и неразпространяване на конфиденциална информация както по време, така и след прекратяване на договора; ако информацията не е изрично определена като обхват и съдържание, работодателят не може да ви търси отговорност за нарушение на това задължение.
 
2. Клауза, ограничаваща ви да работите при конкурент на бившия ви работодател за определен период от време, е недействителна, както и уговорената неустойка за неспазване на това задължение.
 


«Назад
 

Бившият ви работодател не може да ви ограничи да работите за конкурентите му Бившият ви работодател не може да ви ограничи да работите за конкурентите му