Възобновяване на наказателни дела


ОСНОВАНИЯ   ЗА  ВЪЗОБНОВЯВАНЕ   НА   НАКАЗАТЕЛНИ  ДЕЛА

Основанията за възобновяване на наказателни дела са едни от най-характерните отличителни черти на това контролно производство, които редом с предмета му- влезли в сила присъди, решения и определения, го различават от вскички други форми на проверка на съдебните актове.

Основанията, като предварително формулирани нарушения, които поставят под съмнение законосъобразността, правилността и справедливостта на постановения съдебен акт, са основна характерна черта на контролно-отменителните производства. По действащия НПК единственото подобно контролно производство е касационното.

Когато говорим за основания за възобновяване на наказателните дела, следва да направим предварителна уговорка за основанието по чл.422, ал.1, т.5 НПК- присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, както и съдебните актове по чл.354, ал.2, т.2 и ал.5 НПК. При които са допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 НПК/ касационни основания/. Това основание за възобновяване е коренно различно от останалите. Проверката на това основание по своята същност макар и в рамките на института на възобновяването на наказателните дела, може да бъде определена като ‘’квазикасация’’, която наподобява контрола върху съдебните актове по отменения преглед по реда на надзора.

1.   Основанията  за възобновяване, за разлика от основанията в другите контролни  производства, не се съдържат в самото дело. Това е принципната разлика между тях. Това са неизвестни факти за съответния решаващ орган , когато той е разглеждал въпросите по делото. Тяхното съществуване е станало известно ева след влизането на съдебния акт в сила, поради което те не се намират в кориците на делото. Влиянието на тези новооткрити факти и обстоятелства върху приетите фактически и правни констатации във влезлите в сила присъди, решения и определения поставя под съмнение законосъобразността им, което налага тяхната проверка и преразглеждане.

При инстанционния контрол нарушения  се съдържат в материалите по делото и при извършената проверка тяхното влияние върху решенията на по-долната инстанция може да бъде преценено и съдебния акт- променен.

 

2.   Втората характеристика на основанията за възобновяване е тяхната неизвестност за решаващия орган до влизане на присъдата, решението и определението в сила. Без значение за производството по възобновяване е причината, поради която те не са станали известни на съда. Узнаването за тяхното съществуване в по-късен момент/ след влизане в сила на съдебния акт/ ги прави новооткрити за делото и решаващия орган. Затова много често в законодателствата и правната теория се говори за възобновяване поради новооткрити обстоятелства.

3.   Моментът на възникване на новите обстоятелства спрямо влизането в сила на съдебния акт е без значение за института на възобновяването на наказателните дела. Важното е , че те не са били известни на съда и имат съществено значение за установеното в присъдата, решението или определението.

4.   С оглед на посочените характеристики основанията основанията за възобновяване на наказателното производство може да бъдат определени като неизвестни на съда факти и обстоятелства, открити след влизане в сила на присъдата, решението или определението, които не се намират в материалите по делото, при наличието на които се поставя под съмненние законосъобразността, правилността и справедливостта на постановения съдебен акт.

 



«Назад
 

Възобновяване на наказателни дела Възобновяване на наказателни дела