Договор за дарение


Същност на договора за дарение 

 
Законовата уредба на договора за дарение се намира в  Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно дефиницията , с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. 
 То е едностранен и безвъзмезден договор. Едностранен е, защото със сключването му задължения възникват само за една от страните, а е безвъзмезден поради това, че не се извършва размяна на еквивалентни престации и е налице дарствено намерение. Формата на договора е в зависимост от предмета му.
Като всеки договор, дарението представлява двустранна сделка. За да бъде договорът факт, необходимо е наличието на две волеизявления, чието съдържание да съвпадне и да формира съгласие. Първото от тях трябва да включва безвъзмездно прехвърляне на собственост или друго право, а второто - съгласие за получаване на това право. Страните, от които тези волеизявления следва да произхождат, обикновено се наричат дарител и надарен, в зависимост от съдържанието на волеизявлението, което правят. 
 
2.  Предмет на договора 
 
С договора за дарение се прехвърлят вещни или облигационни права, но не и задължения. Могат да бъдат прехвърляни движими и недвижими вещи, пари, вземания или ценни книги. Чл. 226, ал. 2 ЗЗД обаче въвежда ограничение, според което не може да бъде дарявано бъдещо имущество. Неспазването на тази забрана води след себе си нищожност на договора. Нищожно също така е и обещание за дарение. Що се отнася до даряването на чужда вещ, в българската съдебна практика се срещат решения, че то е действително, но не може да се противопостави на собствениците на вещта.
 
3.  Особености 
 
3.1.  Сключване на договора 
 
На първо място, договорът за дарение е винаги консенсуален и формален, когато става въпрос за прехвърляне на собственост и вещни права върху недвижим имот. Това прехвърляне винаги се извършва във формата на нотариален акт и собствеността преминава у надарения със сключването на договора. По същият начин стои въпросът и с определени движими вещи, за които законът изисква специална форма за прехвърляне на собственост като например регистрирани леки автомобили (писмена с нотариална заверка на подписите). 
 
Втората особеност е във връзка с дарението на ценни книги. То също следва да се извърши по надлежния за прехвърлянето им начин. Ценните книги на приносител се прехвърлят чрез най-обикновено предаване, тези на заповед - с джиро, а поименните - с цесия. 
 
Принципното положение, на което се подчиняват всички горепосочени случаи е, че дарението се извършва във формата, в която се прехвърля съответното право. 
 
Формата за сключване на договор за дарение при всички останали имущества, може да бъде избирана от страните - или писмена форма с нотариална заверка на подписите, като правата в този случай преминават в патримониума на надарения от момента на сключване на договора, или чрез простото предаване на имуществото на надарения, без да е необходима каквато и да е форма. Липсата на нотариална заверка на подписа при избрана писмена форма на договора води до неговата нищожност. 
 
Даряването на облигационни вземания също разкрива своя специфика. По принцип то се извършва чрез цесия. Също като движима вещ, вземането също може да бъде предавано. Това може да се извърши било чрез писмо, което дарителят адресира до длъжника си и му съобщава, че е подарил вземането си и че длъжникът следва да счита задължението си вече не към него - дарителя, а към надарения, било чрез съобщение до банка, да прехвърли част от неговия влог във влога на трето лице. 
 
 
 


«Назад
 

Договор за дарение Договор за дарение