Защита на владението


Защита на владението

Макар и да е фактическа власт, законът много подробно урежда защитата на владението.
Причините са най-малко две:
1. Широкото значение и употребата на владението в гражданското право;
2. Недопускане на самоуправството.
 
Владелческата защита е уредена в материалното право – ГПК като особено исково производство. Самият факт, че защитата попада в главата за особените производства означава, че законодателят отделя специално внимание на посесорната защита. Особеното при нея е, че исковете за защита винаги са подсъдни на районния съд, независимо от стойността на иска. Ако с исковете са защитава нарушено владение на недвижим имот, този иск е подсъден пред онзи районен съд, в чийто район се намира недвижимият имот.
 
Втората особеност на защитата е нейната бързина. При тези дела съдът проверява само факта на владението и факта на нарушението. Ако лицето-владелец междувременно е предявило иск за собственост, то не може да предяви и владелчески иск за защита, докато е висящ процесът за собствеността. Това е така, защото съдът ще се произнесе с решение със сила на пресъдено нещо относно вещното право, а това до голяма степен ще предреши и изхода по евентуален посесорен иск. Когато владението е отнето с насилие или по скрит начин, съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 100 лв. Решението, относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение.
 
Първият иск е по чл. 75 ЗС:
1. Обект на защита – с този иск се защитава владението на недвижим имот. Именно в чл. 75 законът говори и за квази владение като допуска с иска да се защитава не само владението на правото на собственост, но и владение на вещно право върху недвижим имот, като изрично се споменава владението на сервитут.
2. Този иск не защитава всяко владение, а само продължителното. Като condicio sine quano е посочен срокът от 6 месеца, който трябва да е продължило владението. Това, само по себе си налага като доказателство в процеса да се представят достоверните данни за продължителността на владението. И в този случай ЗС е създал чл. 83, една оборима презумпция, улесняваща доказването. Според закона, който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже друго. Следователно владелецът, обосновавайки иска си, трябва да установи началният срок на владението и факта на нарушението като срокът между тях трябва да бъде повече от 6 месеца. 
3. С иска по чл. 75 се защитава владението срещу всяко нарушение. Това означава, че искът не е личен и дава основание на някои автори да го определят в теорията като квазипетиторен иск (петиторни са исковете, с които се защитават вещни права). Срокът, в който може да се предяви искът по чл. 75 е 6 месеца.
 
Вторият иск е уреден в чл. 76 ЗС. - нарича се още иск за възстановяване на отнето владение
1. Обект на защита – той е значително по-широк от този предходния иск. Защитава се владението както на движими, така и на недвижими вещи.
2. Искът е по-широк и по съдържание. С него се защитава не само отнето владение, но и отнето държане. В този смисъл държателят може да ползва за възстановяване на фактическата си власт както облигационните искове, така и посесорният иск по чл. 76 ЗС.
3. В разграничение на предходния, искът по чл. 76 не изисква продължителност на владението. Той защитава както продължителното, така и моментното владение.
4. Срокът за предявяване на иска е 6 месеца и той тече от момента на отнемане на владението.
5. Искът по чл. 76 е личен. Той се предявява винаги срещу лицето, което е отнело вещта. Това определено поставя в по-трудна ситуация ищецът по чл. 76, отколкото този по чл. 75. 
6. Законът изисква владението не просто да е нарушено, а да е отнето, значи владелецът да е лишен от фактическата власт. Това отнемане трябва да е станало чрез насилие. Терминът се тълкува разширително и се приема, че насилието може да е както физическо, така и психическо, изразяващо се в заплахи.


«Назад
 

Защита на владението Защита на владението