Извънреден труд


 
Полагам извънреден труд, когато работя извън установеното в трудовия ми договор работно време, през почивните дни или по време на официалните празници. В зависимост от това в кои интервали на денонощието работя, извънредният труд бива дневен и нощен.
 
Работодателят ми или негов представител (например управител) постановява полагането на извънреден труд със заповед. Важно е да знам, че извънредният труд се допуска само в няколко изрично изброени случая, като по принцип е забранен от Кодекса на труда (КТ). Така началникът ми може да ме задължи да полагам извънреден труд на няколко основания, изрично изброени в КТ:
 
за да довърша започната работа, която не може да бъде довършена в работното ми време;
за възстановяване и поправки на машини и съоръжения в работните помещения;
за усилена сезонна работа;
ако извършвам работа във връзка с отбраната на страната (строя отбранителни съоръжения например) – не важи времевото ограничение, указано по-долу;
за поправка на щетите от бедствия – не важи времевото ограничение;
за неотложни обществено необходими работи като възстановяване на електроснабдяването, водоснабдяването, канализацията, съобщителните връзки или оказване на медицинска помощ – не важи времевото ограничение.
Извънредният труд обаче не може да превишава 150 часа, разпределен на порции не по-големи от следните:
 
за една седмица – 6 ч. дневен или 4 ч. нощен труд;
за един месец – 30 ч. дневен или 20 ч. нощен труд;
за два последователни дни – 3 ч. дневен или 2 ч. нощен труд.
Тоест нощният труд се приравнява към дневния труд в съотношение 2 ч. нощен труд = 3 ч. дневен труд.
 
Мога да откажа да полагам извънреден труд:
 
при липса на основание (някое от изброените по-горе 6 основания);
нарушение на времевите ограничения.
Ако въпреки това бъда принуден да полагам извънреден труд, налице е нарушение на трудовото законодателство и мога да:
 
Сезирам Изпълнителна агенцията „Главна инспекция по труда“. “Горещият телефон” на агенцията е 0700 17 670, където мога да подам своя сигнал и да получа консултация.
Търся правата си по съдебен ред – производствата по трудови спорове са безплатни.
Особено важно е да знам, че извънредният труд се заплаща с процентно увеличение върху уговореното в трудовия ми договор трудово възнаграждение:
 
за работа през работните дни – 50% увеличение;
за работа през почивните дни – 75% увеличение + имам право поне на 24 часа непрекъсната почивка през следващата работна седмица;
за работа в празнични дни (независимо дали трудът е извънреден) – 100% увеличение.
При работа при сумирано изчисляване на работното време (определяне на броят работни часове като средно аритметично число за определен период, не по-дълъг от 6 месеца) увеличението е винаги 50%, освен в дните на официалните празници, когато отново е 100%.
 
Ако попадам в някоя от следните групи, извънредният труд, в моя случай, е абсолютно забранен (както и нощният труд) – отново мога спокойно да откажа да го полагам:
 
непълнолетни;
работници и служители, които продължават образованието си – допуска се с тяхно съгласие;
бременни работнички / служителки или работнички / служителки в напреднал стадии на лечение ин-витро;
майки на деца до 6-годишна възраст;
майки, които се грижат за деца с увреждания (независимо от възрастта им) – допуска се с тяхно съгласие;
трудоустроени (преместени на друга длъжност в предприятието поради здравословни причини) – ако не се отразява неблагоприятно на здравето им, се допуска с тяхно съгласие;
работници и служители, които работят при специфични условия на труд, които налагат намаляване на работното им време, с оглед на тяхното здраве – полагане на извънреден труд тук се разрешава при последните три от гореизброените основания – т.е. когато това е с оглед опазването на особено важни обществени интереси.
Работодателят ми е длъжен да води отчет за положения в неговото предприятие извънреден труд – специална книга, която се отчита пред инспекцията по труда. Длъжен е да пази и заповедите за полагане на извънреден труд.
 


«Назад
 

Извънреден труд Извънреден труд