Какво крие ”Черен петък'


КАМПАНИЯТА  ''ЧЕРЕН ПЕТЪК'' Потребителите се въвеждат в заблуждение относно намалените цени на продуктите с посланията: „Денят с най-много и най-големи намаления в годината", „Хиляди продукти с намаления до 70%". Тези послания подсилват внушението за ексклузивност и изключителност на офертите, нужда от бързина, за да не бъде изпусната възможността за закупуване на съответния продукт. Много често за клиента водеща е крайната цена, без да се замисля как действително е формирана, и при това положение е налице възможността потребителите да бъдат заблудени относно реалността на рекламираното „най-голямо намаление" и начина на неговото изчисляване. В допълнение, самата кампания под наслов „Черен петък“ се свързва с кампании за големи намаления в световен мащаб, каквато асоциация се прави в рекламните послания с кампания „Black Friday“ в Съединените Американски щати. За голяма част от продуктите крайната продажна цена в деня на ”Черния петък“ е по-висока в сравнение с цената на същите продукти преди този ден, както и средната продажна цена в търговската мрежа в България. Цените на продуктите в деня на „Черния петък" са формирани, като към предварително завишена в този ден продажна цена е приложена определена отстъпка, с което е налице изкуственото завишаване на цените на много стоки, включени в кампанията на онлайн магазина, предвиждаща намаления до 70 %, с оглед обявяване на по-голямо намаление в деня на Черния петък.налице е недобросъвестно поведение от страна на тези фирми във връзк ас тази кампания. С посочената рекламна кампания потребителите се въвеждат в заблуждение относно наличността на предлаганите стоки - в повечето случаи част от обявените промоционални стоки не са в наличност и реално същите не могат да бъдат закупени, т.к. от тях дружествата разполагат с изключително недостатъчни бройки. Различните видове рекламните послания създават впечатлението за сериозна, мащабна и грандиозна кампания.

По отношение на субектите, които носят отговорност за заблуждаващия характер на рекламите Законът предвижда изрично, че отговорност за заблуждаваща или неразрешена сравнителна реклама носи както рекламодателят, така и рекламната агенция, която я е изготвила.

По отношение на рекламните кампании

Доколко обаче  реклама води до заблуждение, следва да се анализира с оглед кумулативното наличие на няколко елемента. На първо място, с оглед начина на въздействие и представяне на рекламните послания, същите следва да са адресирани към крайните потребители. На следващо място рекламното послание трябва да е в състояние да заблуди съществена част от потребителите, тъй като само по себе си увреждането на интересите на конкурентите в хипотезата на чл. 33 може да настъпи единствено чрез въвеждане в заблуждение на потребителите, като по този начин се влияе на тяхното икономическо поведение. Следователно, независимо от начина на поднасяне на рекламата, тя трябва да е в състояние да повлияе на съзнанието на потребителя, и то по начин, който да го подтикне към покупка. Рекламните послания за до 70% намаления на стоки, предлагани в рамките на кампанията по отношение на отделни промоционални стоки, обективно влияят върху потребителското търсене и този вид реклама, насочен към намаление на цената като основен компонент, който има значение при решение на потребителите дали да се направи покупка, е в състояние да ги мотивира да участват в кампанията. Много често именно при кратковременни промоционални предложения с интензивна и агресивна реклама предприятията разчитат, че потребителите ще вземат много бързо решение за покупка, без да имат възможност да направят информиран избор. Точно поради това ефектът от некоректното поднасяне на рекламните послания е по-значим, а оттам и неблагоприятните последици от недобросъвестното поведение по нелоялното привличане на клиенти посредством установеното изкуствено и привидно намаление на цена води до по-голямо негативно антиконкурентно въздействие върху пазара. Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата.

При нарушение  съгласно Закон за защита на потребителите, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица-имуществена санкция, в размер от 1000 до 30 000 лв. Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики глобата а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 3000 до 15 000 лв. При нарушения сигнализирайте Комисията за зашита на потребителите.

 

 

 

 



«Назад
 

Какво крие ”Черен петък' Какво крие ”Черен петък'