Неоснователно обогатяване от гледна точка на вътрешното и международното частно право


В българското законодателство е прието, че който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне, а всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са учредени три фактически състава. Когато не са налице елементите на някой от тези три фактически състава и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Съзнателно изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради което даденото не подлежи на връщане. Съдилищата изследват във всички случаи дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг и ако констатират това обстоятелство, следва да освобождават получателя от отговорност. В теорията се приема, че континенталната правна доктрина достига до сравнително хармонизирано и единно понятие за неоснователно обогатяване, чиито корени са в римското право, като е реципирано разбирането, че при наличие на разместване на имуществени блага, при което едно лице се обогатява, а друго – обеднява, размерът на разместването подлежи на възстановяване от обогатилия се, не само ако липсва правно основание за това разместване, но и когато реализиралото се обогатяване е без правно основание, в случаите, когато няма пряко предаване на блага.

 



«Назад
 

Неоснователно обогатяване от гледна точка на вътрешното и международното частно право Неоснователно обогатяване от гледна точка на вътрешното и международното частно право