Придобиване и Загубване на владение


Придобиване и Загубване на владение

В закона няма изрично уредени способи за придобиване на владение. Правната теория е обособила няколко големи групи от способи за придобиване на владение:
 
Първата от тях, с най-важно практическо положение е придобиването на владението чрез сделки - типичен производен придобивен способ. Прецизността изисква да се уточни, че в действителност това не са сделки, тъй като при тях няма прехвърляне на права. Става дума за прехвърляне на фактическа власт, поради което е удачно да се говори за квазисделки. Основание за подобно разбиране ни дава чл. 82 ЗС, според който владелецът може да присъедини към своето владение това на праводателя си. Самият термин „праводател” означава, че е налице транслация на фактическа власт. Нормата е уредена с оглед придобиването по давност, но може по аналогия да се приложи във всеки конкретен случай. За разлика от сделките за прехвърляне на вещни права, тук по начало не може да се говори за форма. Форма трябва да е налице само при изключенията на добросъвестното владение, както и на владението, придобито въз основа на предварителен договор.
 
Втората група способи се означават като придобиване на владение чрез едностранни действия или завладяване. Това донякъде наподобява придобиване на права по първичен способ. Тази група има сравнително ограничено приложно поле. При нея обикновено не се изисква форма или основание за придобиване на владението. Римските юристи са означавали това придобиване с израза „владея, защото владея”.
 
Третата група способи за придобиване намира своето основание в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС – придобиване на владение чрез друго лице. При тази хипотеза владелецът осъществява само намерението (анимуса), фактическата власт се реализира чрез друг.
 
Четвъртата група способи се определя т.нар. „interversio posesionis” – прирастване във владение. Този способ намира приложение само при едни субекти – държателите. За него можем да говорим тогава, когато държателят прибави към фактическата власт и намерението да държи вещта като своя. Например наемателят откаже да плаща наем.
 

Загубване на владение 

Изгубването на владението е действие, което има обратна сила от това на придобиването. Може да се каже, че способите, характерни за придобиването ще са валидни и при изгубването, например прехвърляне на фактическата власт, изоставяне на вещта, изгубване на анимуса, при което другото лице започва да държи вещта като своя или превръщането на владелеца в държател.
За да се изгуби владението е достатъчно отпадането и на анимуса. Самото изгубване обаче трябва да се разграничава от квалифицираното изгубване, с което се прекъсва давностния срок. За него не е достатъчно изгубването на владението, а е необходимо това изгубване да продължи повече от 6 месеца. Разбира се, изгубването може да се дължи и на намесата на друго лице, което отнема вещта, като това от своя страна е основание за владетелска защита.
 
Скритият начин за загубване на владение означава, че владелецът не е поставен в известност за отнемане на владението. Това най-често се случва, когато фактическата власт се упражнява от друго лице. Независимо от предвидените санкции срещу нарушителя, отнел владението, самият той също получава защита от закона, ако владението му е продължило повече от 6 месеца, като може да се защити с иск по чл. 75. Разпоредбата е наложена, за да не се допуска самоуправство – чл. 76 ЗС. 


«Назад
 

Придобиване и Загубване на владение Придобиване и Загубване на владение