Свидетелски показания в гражданския процес


Свидетелски показания в гражданския процес
 
Често пъти в делата, които водят гражданите и фирмите помежду си (а и срещу държавата и общините) се налага определени факти и обстоятелства да се доказват със свидетелски показания. Обикновено когато липсват документи страните отправят искане до съда за допускане до разпит на свидетели, с помощта на които да подкрепят достоверността на твърденията си. 
 
Свидетелски показания са допустими за доказване на всякакви факти, с изключение на посочените в закона,а именно
 
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
 
Все пак в последните четири от хипотезите, посочени в този член, свидетелски показания се допускат при изрично съгласие на двете страни. Така например принципно е недопустимо да се установяват договори на стойност над 5000 лева със свидетелски показания, но по съгласие на страните, дадено пред съда, такива свидетелски показания могат да се допуснат. В други случаи определени допълнителни обстоятелства правят допустимо използването на свидетели в някои от хипотезите, посочени в чл. 164 ГПК. Например в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелските показания могат да бъдат допуснати, ако се докаже, че документът е изгубен или унищожен. Така определените по-горе хипотези, ограничаващи използването на свидетелски показания не могат да бъдат разширени по съглашение между страните.
 
От значение за допускането на свидетелелските показния е да се уточни какви факти и обстоятелства ще се доказват с тях. Това уточнение е нобходимо за да се направи анализ дали доказателственото искане е относимо, допустимо и необходимо съгласно изискванието. Ако това не е така свидетелските показания не следва да се допускат.
Свидетел може да бъде всяко лице, независимо от възраста му. Но ако свидетел е дете е необходимо да се проведе психологическа експертиза за умствената зрялост на детето. Психологическа експертиза се назначава също така и във всички случаи, при които има съмнение относно душевното здраве на свидетеля, независимо от възрастта му.
 
Страна по делото или пълномощник на някоя от страните по делото не може да бъде еновременно и свидетел. Но законен представител на страна (родител или настойник), в това число управител на дружество може да бъде свидетел. Никой намя право да откаже да свидетелства, с изключение на някои изрично посочени от закона лица - роднини на страна по делото. Те могат с писмена молба да заявят, че не желаят да свидетелстват или да направят това в съдебно заседание. От друга страна ако дадат показания, възможната заинтересованост на тези лица като фактор за достоверност на показанията се преценява от съдията в контекста на всички доказателства, като показанията им се разглеждат с повишено внимание. 
 
Свидетелските показания се представят устно, лично и пред съдията по делото. Недопустимо е  да се ползват свидетелски показания, събрани по друго дело или дадени в писмена форма.  
 
Когато се иска допускане на свидетели страната посочва дали същите ще се явят да дадат показания при условията на призоваване или при условията на довеждане. В първия случай освен искането за допускане на свидетели на съда трябва да се предостави и информация за трите имена на свидетеля и точен адрес за изпращане на призовка, както и да се заплати определен депозит, от който се заплаща възнаграждението и евентуални разноски на свидетеля. Свидетелят се призовава само след внасяне на депозита и ако не се яви без уважителна причина може да му се наложи глоба и дори да бъде доведен принудително. Ако разпитване на свидетел е поискано при условията на довеждане присъствието му се осигурява от страната, която го е поискала и е за нейна сметка. 
 
По молба на страна по делото, по решение на съдията или по собствено желание свидетел може да бъде разпитан повторно за същите факти, когато се установи, че дадените показания са неясни или непълни. Когато се установи противоречие между показанията на двама свидели или показанията на свидетел и обясненията на страна по делото относно определен факт или факти, съдът може да постанови провеждане на очна ставка. При тази процедура съдът указва на участниците да застанат един срещу друг и припомняйки им какво са казали преди това им задава въпроси относно спорния факт.
 
Свидетелят се конституира като такъв от съда с определение. Така съдът допуска използването на свидетелски показания за доказването на определен факт или факти. Когато дойде момента за разпит на свидетелите съдът ги поканва да се явят, проверява дали са всички и ако липсва някой свидетел, страната, която го е поискала може да се откаже от разпитването му. В противен случай съдът решава дали да разпита явилите се сега, а пък неявилите се в следващо заседание или да отложи разпитите на всички за следващото съдебно заседание. Принципно по-добре е всички свидетели да се разпитат в едно заседание, за да се минимизират рисковете от противоречия. 
 
Разпитването на свидетелите започва със снемане на самоличността им и предупреждение за наказателната отговорност съгласно  НК.Въпроси на свидетелите могат да задават и двете страни, както и съдията. Обикновено, за да се впишат в протокола свидетелските показания се оформят (преразказват) от съдията, поради което на практика в протокола се записва не точно казаното от свидетеля дума по дума, а текст, който съответства смислово на казаното от свидетеля. 
 
Свидетелските показания в гражданския процес се различават от тези, предвидени в наказателния процес по някои особености. На първо място в наказателното производство няма ограничение за доказване на определени факти със свидетели, каквото ограничение е предвидено в чл. 164 от ГПК. На второ място в наказателния процес не се практикува т.нар. „режим на довеждане” на свидетел – всички свидетели се призовават по съответния ред и  носят отговорност за неявяването си. Освен това за някои свидетели в наказателния процес могат да се предприемат мерки за защита, които биват – назначаване на охрана или запазване на самоличността им в тайна. Тези мерки се вземат по искане на свидетеля или с негово съгласие.


«Назад
 

Свидетелски показания в гражданския процес Свидетелски показания в гражданския процес