Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина


 

При какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител?
 

При вземане на решение дали дете може да напусне страната следва да се отчитат именно неговите интереси „здравето, достойнството, духовното и морално развитие на детето и неговото благосъстояние”. От тук естествено следва, че например само отказ на единия родител да пусне детето извън страната не може да е основание само по себе детето да бъде спряно от пътуване. ВАС посочвна, че е ''необходимо да се извършва сериозно проучване на обстоятелствата, обосноваващи отказа на родителя за даване на съгласие за упражняване на това право, така че да не се обслужва негов личен, често пъти породен от обстоятелства, извън родителската грижа, интерес, а интереса на детето.” В същия дух се приема и че, когато администрацията преценява дали да спре определено дете от пътуване или да отнеме паспорта му, тя не следва да преценява последиците за личните му отношения с единия родител. От една страна, последиците за личните отношения могат да бъдат обсъждани единствено от съда при евентуално разглеждане на въпроса за упражняването на родителските права.  Разяснено е, че „изпълнението на съдебното решение, определящо режима на лични отношения, не може да е решаващ мотив в полза на налагането на забрана за напускане на страната, тъй като във всички случаи промяната на местоживеенето на детето и единия родител ще създаде препятствия за осъществяването на контакти с другия родител”.

Този въпрос се поставя в контекста на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Пенчеви срещу България” от 10.02.2015 г., с което е прието, че отказът на ВКС да разреши неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете, придружено от своята майка, без съгласие на бащата представлява намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), като позоваването от страна на съдебния състав на константната съдебна практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено като „прекалено формалистичен подход”. Според ЕСПЧ съдът следва да прецени всички факти от значение за интереса на детето – адаптирането му към средата в съответната чужда държава, възможността там да му бъдат осигурени подходящи условия на живот, наличието на реален и конкретен риск при пътуването му с единия родител в чужбина. „Постановеното осъдително решение на ЕСПЧ срещу България обаче изисква въпросът за допустимите параметри на разрешението по чл. 127а от СК да бъде поставен на вниманието на ОСГК, като се преценят предпоставките посочената практика да бъде променена като неправилна.” – пише Лозан Панов.
 
 
 

 

 

 

 



«Назад
 

Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина