Как и къде се изготвя валидно завещание за всичко което притежавам в България?


За валидно завещание трябва да се спазят много формални правила
 
Как и къде се изготвя валидно завещание за всичко, което притежавам в България?
 
Обичайно за съществуването на завещания чуваме по филмите или пък от рекламите, в които винаги след обявяването на волята на наследодателя може да се видят сърдити, изненадани или пък недоволни наследници.
 
Малко се знае, че и у нас съществува подробна уредба на завещанията, която е построена върху много формални правила. И е добре всички те много добре да се знаят, преди да се пристъпи към разпределение приживе на наследството. Защото в противен случай се гарантират скандали между наследниците, съдебни спорове и правна несигурност. 
 
Точно конкретният читателски въпрос дава възможност за разясняване на някои от основните правила и процедури при изготвянето на завещание. 
 
Много от отговорите могат да бъдат открити в Закона за наследството (ЗН), а съпътстващи и помощни разпоредби могат да се намерят в Гражданския процесуален кодекс, закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и в тарифата за нотариалните такси. 
 
В ЗН има специална глава, озаглавена "Наследство по завещание". Още в самото начало е важно да се отбележи, че за да може едно лице да напише завещание и да се разпореди със своето имущество за след смъртта си, са необходими няколко неща - да е навършило 18 години, да не е поставено под пълно запрещение, да е способно да действа разумно. 
 
Според чл. 14, ал. 1 от ЗН всеки "може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество". Така записано, това правило създава впечатление, че безпроблемно всеки може да се разпореди приживе с това, което оставя като наследство. А това не е точно така. Защото още втората алинея на чл. 14 указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Така чл. 28 от ЗН изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било то чрез дарение или пък чрез завещание. Хипотезите тук са много различни и зависят от това колко деца има наследодателят, дали има съпруг, дали има родители и т.н.
 
Естествено, няма никакъв проблем да се направи завещание за цялото наследство. Но след смъртта всяко от децата, което е било лишено от запазената си част, има право на иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част". 
 
Хубаво е да се знае и каква е разликата между наследник и заветник, когато става дума за завещание. В първия вариант - наследник, е лице, в полза на което са направени завещателни разпореждания, отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество. Например една втора от цялото наследство. Ако пък разпорежданията се отнасят до определено имущество, то тогава лицето е заветник. Например завещава се точно определена картина. 
 
Завещанието може да е два вида - нотариално или саморъчно. Нотариалното се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Технически това става, като завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва дословно. След това последният прочита завещанието на завещателя пред свидетелите. После пак нотариусът трябва да направи отбелязвания - място и дата на съставяне. Накрая документът се подписва и от завещателя, и от свидетелите, и от нотариуса. 
 
Саморъчното завещание пък трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието може да бъде предадено за пазене при нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
 
Саморъчното завещание, предадено за пазене, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
 
Има случаи, в които обаче просто се прави саморъчно завещание и то не се оставя при нотаруис. Според правилата на ЗН "лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса". Това може да е човек, с когото завещателят е живял, или пък лице, на което го е оставил приживе.
 
Ако това не бъде направено, то всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде обявено от нотариуса.


«Назад
 

Как и къде се изготвя валидно завещание за всичко което притежавам в България? Как и къде се изготвя валидно завещание за всичко което притежавам в България?